петък, 29 юни 2007 г.

Вали


Седнала пред прозореца

На вън вали.

Тъмно е и страшно.

А в очите ми сълзи.

Недей, не спирай дъжд,

Ти само можещ да изплачеш,

Всички стаени дълбоко сълзи.

Ти само можеш да отмиеш,

Болката от разбитите ми мечти.

Дори не мога да заплача,

Пресъхнал извор съм аз.

Една отброена секунда,

На преминал вече час.

Едно счупено огледало,

Едни разбити вече мечти.

Душа останала без тяло,

Останали от роза само бодли.

А ръцете ми опръскани с кръв,

Която се стича едвам,

Човек умира не само веднъж,

А всеки път когато е сам.

Затова недей да спираш.

Искам още по-силно да вали.

Искам да се пречистя,

Искам вече да не боли

Публикуване на коментар