Това не е просто поредната статия. Това не е поредната история от живота ми. Това е живота ми- живота на една грешница.
Прости ми, Господи! За това което бях, това което съм и което ще бъда.
За това, че те мразех и отричах, всеки път когато отнемаше най- близките и обичани от мен хора. Когато ги прибираше при себе си, ти отнемаше по частица от сърцето ми. Мразех те и същевременно ти се молех да преживея още един ден.
Ненавиждах те за всяка сълза във очите на мен и на хората които виждах. И все се питах защо. Питах себе си и теб, но ти все не ми отговаряше. Крещях, а ти никога не чуваше...
Понякога ми подхвърляше по трошичка надежда, за да можеш после отново да ми я отнемеш. Караше ме да се усмихвам, за да може отново да заплача после.
Отне ми детството, но остави детското в душата ми.
Позволи да ме наранят, но направи така, че аз самата никога да не потърся възмездие.
Даде ми вяра в доброто, но всеки път ми изпращаше отрицателни емоции, сякаш да видя до кога ще издържа.
Даде ми сърце, което да обича, но ми отне любовта.
Мразех те , за всяка болка, за всяка изплакана сълза, за всяка нечута молитва. Мразех те и не исках да вярвам в теб.
А сега ти искам прошка!
Прости ми за всеки път, когато те отричах и мразех. Прости ми, затова, че не бях разбрала, че ти винаги си чувал молитвите ми, но си искал сама да стигна да истината , до себе си. Да ти ми отнемаше, но винаги оставяше в мен Надеждата, че днес ще е по- хубаво от вчера.
Даде ми Вяра, че винаги ще има утре. Че винаги ще има хора на които да държа . Че когато загубиш нещо, ще намериш друго. Да то няма да е същото, но няма и да е по- маловажно.
Даде ми и Любов. Любов, за която да живея. Любов която да ме кара сутрин да се усмихвам. Любов, която ме научи да оценя, колко важни са наистина малките неща.
Затова прости ми , Господи!
За това което бях, съм и някога ще бъда.
Дай ми още препятствия и сила, за да ги преодолея.
Позволи ми да мразя, за да обичам.
Издигай ме до звездите, после пак ме хвърляй в прахта.
Нека да се усмихвам и нека боли.
Моля ти се прости!
Прости ми затова, че до днес не разбрах,
Прости ми!
Прости ми, Господи! За това което бях, това което съм и което ще бъда.
За това, че те мразех и отричах, всеки път когато отнемаше най- близките и обичани от мен хора. Когато ги прибираше при себе си, ти отнемаше по частица от сърцето ми. Мразех те и същевременно ти се молех да преживея още един ден.
Ненавиждах те за всяка сълза във очите на мен и на хората които виждах. И все се питах защо. Питах себе си и теб, но ти все не ми отговаряше. Крещях, а ти никога не чуваше...
Понякога ми подхвърляше по трошичка надежда, за да можеш после отново да ми я отнемеш. Караше ме да се усмихвам, за да може отново да заплача после.
Отне ми детството, но остави детското в душата ми.
Позволи да ме наранят, но направи така, че аз самата никога да не потърся възмездие.
Даде ми вяра в доброто, но всеки път ми изпращаше отрицателни емоции, сякаш да видя до кога ще издържа.
Даде ми сърце, което да обича, но ми отне любовта.
Мразех те , за всяка болка, за всяка изплакана сълза, за всяка нечута молитва. Мразех те и не исках да вярвам в теб.
А сега ти искам прошка!
Прости ми за всеки път, когато те отричах и мразех. Прости ми, затова, че не бях разбрала, че ти винаги си чувал молитвите ми, но си искал сама да стигна да истината , до себе си. Да ти ми отнемаше, но винаги оставяше в мен Надеждата, че днес ще е по- хубаво от вчера.
Даде ми Вяра, че винаги ще има утре. Че винаги ще има хора на които да държа . Че когато загубиш нещо, ще намериш друго. Да то няма да е същото, но няма и да е по- маловажно.
Даде ми и Любов. Любов, за която да живея. Любов която да ме кара сутрин да се усмихвам. Любов, която ме научи да оценя, колко важни са наистина малките неща.
Затова прости ми , Господи!
За това което бях, съм и някога ще бъда.
Дай ми още препятствия и сила, за да ги преодолея.
Позволи ми да мразя, за да обичам.
Издигай ме до звездите, после пак ме хвърляй в прахта.
Нека да се усмихвам и нека боли.
Моля ти се прости!
Прости ми затова, че до днес не разбрах,
че само така ще оценя живота и всичко от него.
Прости ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар