Лабиринт

Вървим сега през лабирнти. Живота ни е един преплетен и тъмен тунел от който изход няма.

Това е съобщение до опрееделен човек. Той ми помогна, чрез сатиите си да преоткрия себе си и отново да повярвам в думички, като романтика, любов и малък жест.

Отдавна мисля тази статия, но все незнаех как да започна.

Аз рядко чета блогове, няма какво да си кривя душата и през повечето случаи, това са статии, чието име си харесам. Но...

Винаги има едно, но ...

Има един блог , в който зная всяка статия наизуст. Имам си там направен топ 10 и всеки път очакма да прочета нещо ново.

Този блог, Дани, е твоя.

Чела съм какво ли не, но само при теб намирах отговорите на въпросите.

Сега това е моя отговор. Ти попита, що е то романтиката и още ли има хора, които вярват в любовта.

Да, има. Има. Но лутайки се в сивото ежедневие насам натам, наистина не забелязваме онези малки неща, за които с теб сме си говорили. Скоро чух едно изказване , че малките неща не били важни, че трябвало да искаме много повече.

Ама не е така. Подминавайки онова току- що поникнало цвете или дъгата след дъжд, ние не забелязваме красотата около нас.

Романтиката е навякъде. В усмивките на лицата, в малките жестове и дори неизказаните думи. В това да ти подадът ръка тогава, когато ти е най- тежко и най- трудно.

Ти ми помогна, да изградя и опиша себе си тук. От теб започна всичко. Все още в главата ми минава, любимото ми твое стихче

„ А как разбра, че не е тя... На сутринта ...”

И все пак ние още се лутаме в тозе тъмен лабиринт, в който понякога светлината ни се струва много далеч и направо невъзможна. Искаме да обичаме, но ни е страх да не би отново любовта ни да не бъде хвърлена на вятъра и да се изгубим все повече и повече.

Наистина отдавна вече няма приказки. Няма принцове и принцеси. Ако си загубим пантовките, никой няма да тръгне да ни търси. Ако се превърнем в жаби, никога няма да дойде добрата принцеса или принц и да ни превърне отново в хора, но...

Винаги има по едно , но ...

Но някъде там, в лабиринта от тунели има изход. Където има начало има и край. Значи щом сме влезли в тъмнината, трябва да продължим да търсим изхода, да търсим онзи лъч светлина, който да ни извади на повърхността и отново да се съмне.

Нямаме право да се отказваме. Не можем да спрем сега, нито никога.

А стигайки най- накрая до изхода от лабиринта, дори без принцове, принцеси , добри феи и зли магьосници, можем да открием своята приказка, в чиито край да пише

„Живели дълго и щастливо”