четвъртък, 28 юни 2007 г.

От другата страна


Късно е, а някой чука
на заключената ми врата.
Някои иска да отворя,
да наруши моита самота.
Чувам глас забравен отдавна,
виждам онези лъжливи очи,
които лъгаха ме без срам,
без да питат колко боли.
А ти стоиш пред вратата,
безпомощен, тъжен и сам.
Да си спасиш искаш душата,
но стой си там .....
Постой така! Прости ми!
Не ще отворя своята врата.
Не чукай, а иди си,
твърде късно е сега ...
Аз тихо ще си легна,
дори и да не мога да заспя.
Късно е, прости ми!
Прости, защото аз не мога да простя

Публикуване на коментар