Защо съм сам

Седях си и се чудех до колко познавам хората около мен, доколко съм познавала и хората искали да се доближат до мен, но аз не съм позволила? Как съм разбирала , че те не са това, което ми трябва, при положение, че не съм им позволила дори да ме опознаят или аз тях? Как решаваме, че той/ тя не са истинските Те? Ровим се в миналото на хората, да научим повече за тях или да разберем истината, но чия истина. Всичко има две страни. Казваме Той / Тя не става понеже нещо малко ни е подразнило и край. Отхвърляме другия човек още в самото начало. Не се стремим да разберем защо е или не е направил нещо. Защо е скрил друго. Просто казваме край, а после си задаваме въпроса: "Защо съм сам?" дали разбирайки историята на другия ще се почустваме по- добре? Всички правим грешки, но можем ли да простим грешките на другия? Можем ли да бъдем до него без да го съдим и упрекваме? Един от хората с които излизах от тук ми каза: - Не ме интересува миналото на никой, казва се минало защото вече е зад гърба ни. Интересува ме настоящето, това какъв си сега, какъв си с мен. Не можеш да опознаеш някои за няколко пъти чатене или изпито едно кафе, трябва време. Отхвърляйки другия веднага, може би сме пропуснали истинския приятел или Истинската любов. И всичко това защо. Защото сме се събудили и сме решили, че той не е Той, а тя не е Тя. Поне не такива каквито ние сме искали да бъдат. А сега се питаме "Защо съм сам?"