Спомням си, че тичах боса,
че затъвах във калта,
че нещо силно ме прободе,
но трябваше да продължа.
Беше тъмно и студено,
във очите прах и сълзи.
Страх който още ме обзема,
щом сетя се за тези дни.
Нощта бе много тъмна,
а аз едно дете.
Тичах помощ да намеря,
със свито от болка сърце.
Все още чувам разбиване на врата
как тя вика и плаче,
как иска аз да се спася,
но не мога да я оставя сама.
Аз успях помощ да намеря,
през онзи тъмна лятна нощ,
върнах се с крака окървавени,
а света по- малко лош.
Потискам този спомен от години,
а той изплува всеки ден,
опитвам се да го преборя,
но той държи ме в плен.
Сега нощта ме плаши,
нощем будят ме сълзи.
Дори и в миналото вече,
виждам тези кървави следи
четвъртък, 28 юни 2007 г.
Едно дете
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Naistina mn boli i uplahata e ujasno golqma,kogato ti4a6 sama posred no6t i nqma koi da ti pomogne!Kazva6 si ami ako ne uspeq,ako nemoga da se izpluzna,togava?No za vsi4ko si ima gospod,samo toi me spasi onazi topla lqtna no6t!Ina4e razkaza e izklu4itelno pronicatelen i istinski!Budi 6tastliva 4e si jiva!Tova e nai - hubavoto koeto moje da ti se slu4i da jivee6!
Публикуване на коментар