четвъртък, 28 юни 2007 г.

Едно дете

Спомням си, че тичах боса,
че затъвах във калта,
че нещо силно ме прободе,
но трябваше да продължа.
Беше тъмно и студено,
във очите прах и сълзи.
Страх който още ме обзема,
щом сетя се за тези дни.
Нощта бе много тъмна,
а аз едно дете.
Тичах помощ да намеря,
със свито от болка сърце.
Все още чувам разбиване на врата
как тя вика и плаче,
как иска аз да се спася,
но не мога да я оставя сама.


Аз успях помощ да намеря,
през онзи тъмна лятна нощ,
върнах се с крака окървавени,
а света по- малко лош.
Потискам този спомен от години,
а той изплува всеки ден,
опитвам се да го преборя,
но той държи ме в плен.
Сега нощта ме плаши,
нощем будят ме сълзи.
Дори и в миналото вече,
виждам тези кървави следи

Публикуване на коментар