вторник, 14 февруари 2012 г.

Шансът има срок на годност

Това не е любовно обяснение. Не е извинение, нито оправдание. Смехът ми , не е от радост- просто ироничен. Слушам лъжливите ти обяснения, безмислените оправдания... Играя си с чашата, виното ми свършва. Ти ми доливаш. Защо ми доливаш? Искаш да се опияня ли? От кое? От думите или от червената течност в чашата?И двете еднакво ми нагарчат. Останал си картина без звук. А казваше, че аз съм студена и безсърдечна. Вярно е, не използвах умалителни. Звършвах изреченията с точки, без многоточия или пък удивителни. Не задавах излишни въпроси, не те натоварих със себе си. Изслушвах те, когато имаше нужда. Разтрих и гърба ти когато се схвана. Бях ти приятелка, когато имаше нужда. А ти в замяна, какво ми даде? Просто едни умалителни. Обещания за нещо, което всъщност няма да се случи. Напразни надежди и отложени срещи. Фалшива нежност... Извинявай, но малко вече ми е отегчително. Тази роля и друг път съм я играла. Само героите сте ми различни. Колко съм красива вече знам го. Знам и колко съм добричка и добре възпитана. Знам кога да замълча и кога и какво да отговоря. Знам си репликите и урока за отличен. Искаш ли бележника ми за отличен? Отличничка съм. Кимам одобрително и се усмихвам. Украшението ти на масата. Добрият събеседник и отличния слушател.
Безплатната любов, островът на който да избягаш. Тихия кът в забързания нервен ден. Успокоителното, което пиеше в плътта ми. Усмивката, с която денят ти да започне. Топлата ръка, която те обгръща. Аз бях милионете целувки на разсъмване... Спешният ти номер,бързото повикване ... За награда получих сърцебиене. Закъснения на срещите и книги, които да чета, когато теб те няма. Приказки, в които да вярвам, когато другаде тичаш. Когато си редовния посетител в дискотеките. Когато други седят в скута ти и целуват устните, които аз вчера целунах. И на тях ли обещаваше нежност? И на тях ли вярност за една нощ подари? И на тях ли даде същите обещания? Те обичаха ли те заради блясъка в очите ти? Будеха ли се нощем за да проверят дали си завит? Целуваха ли очите ти, преди да заспиш? Сложиха ли вечерята? Притесниха ли се, че ти е студено когато вали? Опитаха ли се да платят сметката, въпреки, че знаят, че имаш пари? Заради фалшива красота, струваше ли си мен да ме боли? Днес казваш било ти самотното. Липсвам ти аз. Искаш до мен да заспиш. Питаш защо не съм при теб. Сега ще ти отговоря. - Не идвам неканена. Не държа ръка, която веднъж ме е пуснала и срокът на годност на шанса бързо изтича. Рекламации не приемам. Сърцето ми - то е истинско ,знае как да тупти и кога си струва да обича. Не идвам не искана. Или поискана за малко. Всъщност аз не съм на пивикване. Не съм запълване на скучният ти ден или спокойствието, което имаш нужда да внесеш. Не съм любов под наем или приятелка. Приятели имам си достатъчно. Липсва ми единствено, някой да обичам. Сега стоя пред теб. Дори не се напъвам за усмивка. Сега разбра ли, знаех всичко, а ти няма нужда да отричаш. Не те виня. Не искам извинения. Не искам оправдания. Често става твърде късно. Чашата ми се изпразни , а цигарата ми догоря в пепелника. Тръгвам си. Не ме изпращай. Махни този поглед извинетилен. Прощавам ти! Прощавам ти, но ти от днес за мен си безразличен
Публикуване на коментар