Как се рисува мечта

Вземете едно бяло платно. Бялото платно сте вие. Изпразнете съзнанието си от всичко лошо и всичко хубаво, което ви се е случило да днес.
Изберете цветовете. Нека бъдат ярки и пъстри. Вземете четката и нарисувайте небето. Нарисувайте изгрева.
Тогава когато първите слънчеви лъчи се подават зад хребета на планината или просто разделят небето и морето в далечината. Тогава, когато светът се пробужда за новото, различното.
Сега нарисувайте своя ден. Такъв какъвто искате да бъде винаги. Затворете си очите и си го представете. Моя ден е слънчев и топъл. Ще взема малко зелено, да нарисувам тревета. Ухаеща с капчици роса по зелените стръгчета. Ще нарисувам и много цветя. Бели, жълти, лилави, розови, сини. Една поляна обсипана с всички малки цветя, за които можете да се сетите.
До нея дърво. Дърво , на което птиците са свили гнезда и те пеят ли пеят. Песента е толкова красива, че седя под дървото замлъкнала и само ги слушам. Около мен две пепруди се гонят от цвят на цвят и сякаш ме викат да потичам с тях. И аз търгвам след тях, боса,облечена в къса бяла рокличка и с пуснатите ми тъмни коси. Тичам водена от тях незнайно къде. Тичам и смехът ми и песента на птиците огласяват цялата поляна. Прескачам малки камъчета, тъкмо да хваня някоя пеперуда и тя се изплъзва от ръцете ми. Тичайки с мокри от росата крака се озовавам до една рекичка. Плитка, бистра и чиста. Надниквам в нея. Вътре малки рибки се гонят и плуват на малки пасажи. Виждам отражението си във водата. Още съм онова младо момиче със зачервени бузи, дишащо не пресекулки. Ето, нарисувахте вече, това което бяхте.
Сега вземете цветовете на днешния ден. Нарисувайте усмивките по лицата на децата. Нарисувайте бабата и дядото на отсрещната пейка, които все още хванати под ръка се смеят и се опитват да играят с децата. Вземете искарата от очите им. Вземете болка от спомените. Вземете трудностите , през които са преминали. Борбите, които са водели. Хората, които са изпратили. Техните разочарования. Тръгнете по техните стъпки. Представете си за секунда техните мечти. Потърсете в погледа им от къде идва силата , която ги кара отново да се усмихват и отново да бъдат млади в душите си.
Представете си, че утре остарявате. Представете си, че вие сте на онази пейка. Мъжа или жената. Представете си човека до вас. Така, както го виждате или имате вече. Аз за себе си знам. Нарисувайте мига на първата ви среща. На първите пресрещнати погледи. На първата усмивка. Минете заедно през моногото щастие и усмики, които да оставят с времето бръчки около очите ви. Преминете през разочарования и трудности заедно. Вливайте си сила, тогава, когато сте най- безсилни. Засадете дърво, което да разсте заедно с вас. Рисувайте сълзите. Рисувайте дъжда. Забързаните коли. Скъсаните от дългото ходене обувки, дори. Нарисувайте препядствия. Кръстопът. Малки пътечки. Тъмни тунели. Изход след тях. Тръгнете по тях. Излекувайте раните. Потичайте в дъжда.
Сега се върнете обратно при реката. Друг образ ви гледа от там, но със същите пламъчета в очите. Рибките още преминават в игриви пасажи. Поляната още е толкова пъстра и цветна. А слънцета се спуска бавно на запад. Отидете под голямото вече стро дърво. Вървете хванали за ръката, човека с когото рисувахте една обща мечта. Изпратете залеза заедно. С усмивки и с още много мечти. С енергия и любов. С щастие. С пълни сърца и богати души. Защото само с желание за любов се рисуват мечти




Това е подарък за Венци Димитров и Галина Димитрова, които са прочели всеки един ред от живото ми.