Пожелах си мечта

Някой -"ЧРД на патерица ....
Искам да ти подаря мечта )))"
Аз- "Хаха и как?"
Някой-"Как ли , много лесно...
Намисли си една твоя мечта поискай я, а сега я поискай наистина, поискай я все едно си я избираш от магазина за хляб ... да вземи си я тя е твоя! Ти я заслужаваш и тя ти се полага .... къде съм аз ли ?!? аз съм просто един магазинер и те обслужвам в магазина, опаковам ти мечтата, усмихвам ти се и ти я подавам сега ти излизаш от магазина усмихната )))) Да защото имаш една мечта )))"

Аз-"Ами ако съм си пожелала нещо сложно"
Някой-"Няма сложни мечти в моя магазин, и всички са безплатни...
Всички песимисти, стават оптимисти тук
Аз знам че всяка една твоя мечта ще се сбъдне и първо ще се сбъдне тази която искаш най силно )))) внимавай точно какво искаш защото то ще се стане и то скоро ))))
Кажи това което искаш пожелай го просто го изречи и то ще дойде"

Не си пожелай нищо. Не можех. И не защото вече съм твърде скептично настроена към подобен род подаръци, а просто нямах време. Това беше и рождения ден, в който не исках нищо. Не исках подаръци, не исках да празнувам, просто нищо. Исках деня да свърши. А той сякаш на инат на мен не свърши три дни. А всеки ден ставаше все по- лош.
Сякаш на пук на мен, на пук на всички решения, които мислех за верни живота ми показа, че съм бъркала. Че колкото и да съм приятелски настроена към хората, не е задължително да ми отвръщат със същото. Оказа се, че този някой, почти не познат за мен, поиска да ми направи не материален, но много по- добър подарък от тези , които получих. Усети болката, която чувствах и предложи рамо, на което да се облегна.
Но нищо ни си пожелах. Истината е , че на 5 рождени дни, 5 Нови Години си пожелавах едно и също. Дори писах писмо до Дядо Коледа, който твърде отдавна знам, че не съществува, но писах... И мечтата беше проста и една и съща. Но не се сбъдна. И не, че не исках, толкова силно я исках. Но не стана....
И сега този магазин и непознатия продавач стоящ пред мен искат да си пожелая нещо.
И си пожелавам да имам мечта.