"Да не би да плачеш?"- ме попита някой.
Не , не плача. Вече не. Очите ми пресъхнаха....
Просто съм изморена, просто ми се спи.
Искам само да подпра уморено главата си на нечие рамо.
Да ... просто да заспя.
Да изключа звука на телефоните. Да пусна тъмните пердета и да се завия през глава. Да сънувам пролетта.... Шарената и премяна. Ароматът и цвета и. Шарена и топла. Изпълваща с надежда... Вплетените клони на дърветата, разцъфнали и крещящо зелени. Образуващи тунели от двете страни на пътя .... Пълните и криволичещи реки. Тогава, когато светът се буди отново.... Не, не плача. Мисля си за пролетта и очите ми блестят. Усмихвам се, навярно малко изморена... Искам просто да подремна, очаквайки
да дойде пролетта
Да изключа звука на телефоните. Да пусна тъмните пердета и да се завия през глава. Да сънувам пролетта.... Шарената и премяна. Ароматът и цвета и. Шарена и топла. Изпълваща с надежда... Вплетените клони на дърветата, разцъфнали и крещящо зелени. Образуващи тунели от двете страни на пътя .... Пълните и криволичещи реки. Тогава, когато светът се буди отново.... Не, не плача. Мисля си за пролетта и очите ми блестят. Усмихвам се, навярно малко изморена... Искам просто да подремна, очаквайки
Няма коментари:
Публикуване на коментар