Неде да спираш да мечтаеш!
Знай, има я и любовта.
Сред хиляди пребродени тунели,
В някои има светлина.
Може би още врети ще затваряме,
Ще градим кули от наши мечти,
които след време ще се сриват на прах.
Ще се лутаме в тъмното,
Че се казваме ,че сме смели,
Дори всъщност да треперим от страх.
Ще градим високи крепости и стени,
Ще се лутаме без посока дори.
Ще вграждаме сенките си,
Ще се гледаме един в друг
Със затворени широко очи.
Че си повтаряме че още обичаме,
Дори когато най- много боли.
Понякога ще губим себе си,
Ще се питаме- Това ли съм аз?
В илюзиите си ще се губим,
Но изход ще има за нас.
Защото някъде там в тъмнината,
След всички тези врати.
Някъде там има мъничко светлина,
Там ще се отворят отново твойте очи
Няма коментари:
Публикуване на коментар