вторник, 30 август 2011 г.

Нищо освен сърце


Не гледай, че плача. Това са сладки сълзи.
Не гледай как махайки ти , когато ме изпращаш се усмихвам.
От тази раздяла най- много боли.
Дори за малко.
Дори да знам, че ме чакаш,
потегляйки автобуса от очите се стичат сълзи.

Липсваш ми всяка секунда.
Въртя се в леглото, не мога да спя.
Без теб всяка храна е безвусна,
без теб е студена нощта.

Голямото легло толкова празно и неудобно.
Не чувам звукът на щурци.
Днес идвам,утре пак заминавам
с теб съм щастлива, а отивайки си боли.

И броя всеки до новата среща.
До мига, когато пак на ръката ти ще заспя.
Когато отново ще ме посрещнеш
и аз още частица от мен да ти подаря.

Търсих те толкова време.
Как ли не си прадставях, че изглежда любовта.
Без да съзнавам, че винаги си бил пред мен,
че познаваме се от деца.

Аз нямам нищо, което мога да обещая.
Освен едно сърце , но днес е вече твое




Публикуване на коментар