събота, 27 август 2011 г.

Посветено

Чуваш ли тишината? Липсваш ми. Липсваш ми всяка секунда. Всеси миг без теб е по- дълъг от вечност.
Не мога да ям. Не мога да спя. Утрото е студено. Леглото голямо и празно.
Откиравам те. После пак заминавам.
Отоново и отново, за да те намеря пак през годините. Да те настигна във времето, в което можем истински да се обичаме.
Сърцето ми е твое днес. И вчера. Прези 6 години. Преди 9 също.
На първата усмивка. Първата целувка с теб.
Търсих те толкова много, без да знам, че винаги съм те познавала. Че винаги си бил и ще останеш ти.
Сега прелиствам спомени. Прелиствам мигове. Обичах те. Обичах те преди 15 години обичам те и днес. Дори по- силно.

Аз чакам още. Не ме оставяй да изчезна отново. Спри ме сега. Достатъчно
бягахме и отново се срещахме.
Спри ме. Обичай ме. Обичай ме както никога до сега
Публикуване на коментар