понеделник, 15 август 2011 г.

Размисли и страсти , или поне едно от двете

Понякога се чудя, сбърках ли времето, в което да се родя. Дали в моята паралелна реалност има още хора, като мен.
Аз съм дете на прехода. Израстнах с него , или той разстеше в мен.
Спомням си как започна всичко. Бях още малко момиче и надничах как учителките от градината се скриваха в салона и танцуваха на "Последен валс, сбогом любима " . Тогава се прибрах и разказах на майка ми видяното, а тя ми каза на никого да не казвам. Че скоро всичко ще си промени.

Не разбирах, бях малка. Не знаех какви промени ще има.
Някъде след години започвах малко по- малко да осъзнавам случващото се наоколо.
"Камъните падат, падат от небето" , или началото на упадъка на цяло общество. Едва ли хората написали този така лиричен и смислен текст са си представяли какво ще се случи после. Как се заражда ерата на мутрите. Тогава, когато не разбирах защо един ден можех да седя пред блока до късно, а следващата вечер ме прибираха още по светло. Защо чувайки писъците на млади момичета, всеки гасеше лампите и се правеше, че не се отнася до него. Това ли беше демокрацията, която искахте? Това ли беше свободата на словото? Книги, които се продаваха, защото бяха пълни с вулгарни думи и нецензурни изрази? Нима това беше мечтата ви, когато крещяхте и през не толкова далечната 96-97 година. Хайде, " Кой не скача е червен "
Сбогом Виденов, добре дошъл Костов!
И ние с демокрацията танцувахме в захлас под звуците на чалгата. " Ой, тигре, тигре имаш ли праи .." И те тези с парите ги хвърляха в въздуха и пееха с пални гърла. А простия човек, с простите си мечти, мечтаеше да е като тях. Разни засукани каки да се увиват в танц около него. Качваха се по масите, а песле изчезваха в нищото.
След време обикновените мутри, се превърнаха в добре облечени бизнесмени.
Собствеиници на дружества. Те и тези около тях ставаха все по- богати, а простия човек все по- беден.
Забравихме моралните си ценостти. Забравихме да вярваме и да се вглеждаме в детайлите. В хората около нас. Забравихме как да обичаме и защо да обичаме. Единствена мерна единица за щастие станаха и останаха парите.
Истината е, че това не е демокрация- това е свободия. Обръщам се наоколо и гледам клонинги. Клонинги на фолк певици, с твърде бухнали коси, твърде много грим и твърде малко дрехи. "Мечтата ми е да бъда певица и да пея в Пайнер- на 15 да имам поне един аборт и да ме бият разни чичковци из заведенията и да си сложа силикон".
А къде са родителите? Не виждате ли, че дъщерите ви се подготвят за продан?
Който даде по-висока цена, печели. Днес е чичкото на 45г, ама с Мерцедес. Утре , е някой мусколест батко, крадец на коли, ама и купи нов телефон.
А пък мъжете? Останаха ли вече истински мъже. Както казва един мой приятел, "На този свят истински мъже останахме аз, Терминатор и Рамбо"
Някъде с обезкосмяването и пълненто на мусколи , изпразнихте главите си.
Нямате нищо против да ви издържат жени , докато вие мързелувате в леглата,
докото жените ви се трудят по 12ч на ден. Правят ви ремонтите в къщи, карат таксита,прибират се вечер в къщи , за да ви слугуват.
Правите деца и след година се сещате, че не сте се наживяли. И тръгвате с първата фуста, която припърха с изкуствени мигли и заголи бедро.
Яд ме , не ми смешно. Живеем за да работим. Даваме здраве за пари, но него няма кой да ни го върне. И бързаме. Вечно бързаме. А за къде...?
Рано или късно всички ще приключим на едно и също място.
Приятели почти не останаха. Всеки е твърде зает сас самия себе си и собствените си проблеми. И ако имаш пане един човек, на този свят, който знаеш , че ще е до теб и в добро и зло, значи се истински щастливец.
Та сега ми кажете, за това ли толкова много гонихте Демокрацията? Това ли е тя, или просто криво я разбрахме? За да може децата ви да пият успокоителни на по 20 г и да нямат личен живот. Да бъдат наркомани, мутри, разбойници и крадци? Студентки продаващи се за по питие .... Едва ли?
И не , че няма свестни. Но те не се котират. Защото днес да си свестен , е обидно. Да си свестен значи си глупак и трябва да те смачкат.
И истината е, че май това не беше размисъл , а само страсти. Или лично мнение. Протест. Протеста на един писател, без значение , дали някой ще го прочете, ако някой още може да чете
Публикуване на коментар