Обичах те

Обичах те ..... Не , че го исках. Взирах се в морско сините ти очи и просто те гледах. Малкото ми сърце препускаше все по- бързо, по- бързо, по- бързо .... и още по-бързо, когато те видеше.

Думите губеха смисъл.

Ръцете трепереха.

Обичах те ..... Знаеш ли как се обича ? Обичах безкористно. Обичах на пук на самата себе си. Обичах, знаейки, че ще ме нараниш. Но обичах. Чаках те на прозореца, оглеждах се на улицата.... Чаках теб.


Обичах те, не търсех никого и нещо друго. Не исках друго. Единствено да те обичам. Толкова силно. Да галя косата ти с цвят на жито, а ти да присвиваш доволно очите си ...

Обичах те .... но ти не успя да ме видиш цветна.... Рисувахме по запотените стъкла на колата сърца .... и те с времето се изтриваха.

Обичах те ... знаейки , че някой ден и на мен ще затваряш телефона. Знаейки, че после няма да звънне, а ще ми се присмива с мълчанието си. Обичах те, в последния ден ... Можех ли да те пусна ??? Как да те пусна, когато всеки миг без теб беше болезнен.

Обичах те, когато те чаках. Когато знаех, че ти няма да дойдеш отново. Че раздялата е без думи. Но те обичах ....

Обичах без думи. Изпращах те с баладите , които слушахме заедно. Усещах аромата ти ....

Обичах те - самонаказвах се. Самоизмъчвах се, повтаряйки в съзнанието си всеки миг с теб. Липсваха ми моментите, в които ме дразнеше.

Болеше до кръв. Исках да плача, а очите оставаха сухи и празни. Безизразни. Нямаше смисъл. Нищо нямаше смисъл .... нямаше без теб.

Умирах бавно, по- бавно, още по- бавно... Умирах в кървящото си сърце. Разкъсано, шито, лепено ... И то бе празно. Празно с надпис "УТРЕ". Утрето, което не идваше.

А аз се отдалечавах, отдалечавах се от теб ...

Слях се с навалицата от хора в сивотата на днешния ден. В шумотевицата на улиците, в прозаичността на деня. Там където ти не можа де ме видиш цветна. Не успя да запазиш любовта по стъклата....

А знаеш ли как те обичах....