вторник, 31 май 2011 г.

Аз знам


Аз знам навярно някой ден ще те забравя.Ще минат може би безброй лета. Ще напиша хиляди писма. Но някога, все някога ще те преодолея.
Ще избледнееш като стара снимка в забравен някъде албум. Ще спра навярно да ти пиша и да броя дните, в които чувствала съм се така сама.
И някой ден вървейки по някой булевард ще усетя познат, забравен аромат.
Ще те потърся с поглед и ще видя синьото небе, синьо, като твоите очи. Ще си спомня как весело блестят и присвиват се, когато се засмееш ти.
За първата ни нощ заедно - как говорихме и как се смяхме. За сутрешните милиони целувки, преди да отворим още очи. За смс-ите, в които пишеше просто "Обичам те".За очакването телефонът да позвъни.
Ще си спомня как ти оставях бележки в колата,които по- късно до прочетеш. Как рисувах ти по стъклата сърца и пишех имена. Как се сгушваше и се глезеше докато ти правя масаж на врата.
Аз знам, ще забравя за ваниловия сладолед и сандвичите. Ще забравя, че обичал си крем- карамел. Как ръката ми държиш или как с един поглед си правел денят ми щастлив.
Ще забравя какво е да те обичам. Ще се изтрият смс-ите. Номерата някой ден ще сменим. Ще свърши газта в запалките, които всеки път взимам от теб. Може би ще останат книгите, които ми подари.
Може би тогава ръцете пак ще се разтреперят. Стомаха ще се свие. Сърцето може би отново силно ще затупти.
Ще потърся някоя песен, просто за да си спомня за теб.
Ще изтрия снимката ти от компютъра. Няма да сме вече ние. Ще бъда някъде аз и незнайно къде ще бъдеш просто ти.
Може би и в този ден ще завали. Може би ...
Може би и ти ще си спомниш, как карала съм те да се целуваме под дъжда. Как съм обичала, как съм очаквала. Как исках просто да бъдеш щастлив. Може би ще си спомниш за пъстрите ми котешки очи. Как се притеснявах докато си на път. Как те обичах, защото така силно се обича веднъж.
Аз знам- все някога ще те преодолея. Някога. Но не и днес. Утре също .
Някой ден ще спра да ти пиша с надежда да го прочетеш. Да разбереш как до болка и кръв те обичам.
Как когато съм с теб не искам да свърши нощта. Обичам те- " От тук до Луната и обратно, но на зиг- заг, за да е по- дълго..." Спомняш си, нали!?
Аз знам, ще се надявам половината ти думи истински да са били.
Но днес нека ме боли. Нека с трепет чакам да ми позвъниш.
Днес отново гледам скайпа и чакам те пред входната врата. Днес писма отново пращам без адрес.
Аз знам, може би, някой ден ще те забравя. Някой ден , но не и днес.
Публикуване на коментар